Тайван принадлежи на Китай от древни времена. Китайците са първите хора, които спомагат за развитието на Тайван. Историческият документ "Морски географски справочник", който е съставен преди 1700 години, дава подробно описание. Това са най-ранните писмени сведения за Тайван. От III до VII век, Царство У през периода Трицарствие и династия Суй са изпращали много експедиции в Тайван, членовете на които общо надхвърлят 10 000 души. От начало на 17 век китайците започват да засилват развитието на Тайван. От династия Юан (1206-1368 г.) нататък китайските правителства в различните периоди създават административните структури, които упражняват ефективен контрол над Тайван.
В средата на ХVII век холандските колонизатори нахлуват и окупират Тайван. Националният герой Джен Чънгун изгонва холандските колонизатори през 1662 г. и възвръща Тайван.
През 1895 г., вследствие на поражението в Китайско-Японската война (1894-1895 г.), правителството на династия Цин е принудено да подпише неравноправния договор на Шимоносеки, с който отстъпва Тайван и островите Пънху на Япония. През юли 1937 г. китайският народ започва тотална война срещу японската агресия. С декларацията за обявяване на война на Япония, китайското правителство обявява анулиране на всички неравноправни договори, сключени с Япония, и си възвръща Тайван и островите Пънху. През 1945 г. Япония обявява капитулация и безусловно приема " Потсдамската прокламация " и " Декларацията от Кайро" и връща Тайван на Китай. Оттогава Тайван отново е включен в територията на Китай и отново е под управлението на суверенната Китайската държава.
От 1949 г., поради всеизвестни причини, Тайван и континенталната част на Китай са във временно състояние на разделение, но това не променя факта, че Тайван е неделима част от Китай. Има само един Китай в света и Тайван е неделима част от него - това е общоприет от китайците в страната и тези зад граница факт, който е признат с голямо мнозинство от държавите в ООН и от целия свят.