ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО на г-н Янаки Стоилов, председател на Парламентарната група за приятелство България – Китай, модератор на бизнес форума |
2004-10-13 00:00 |
Съвременен Китай притежава една от най-мощните и бързоразвиващи се икономики в света. С оглед на това търговско-икономическият обмен между нашите страни не съответства нито на възможностите, които има Китай, нито на мястото и перспективите, които има България.
През 90-те години стокообменът между двете страни рязко намалява. През втората половина на десетилетието той се движи между 40 и 70 млн. щ. дол. годишно. След 2000 г. се очертава положителна тенденция на увеличаване на стокообмена. През миналата година той достигна около 340 млн. дол., но е с високо отрицателно салдо за България. Структурата на износа на България към Китай е предимно от продукти на тежката индустрия и суровини. Китайският износ включва предимно завършени индустриални продукти и елементи, а напоследък и информационни машини. Това показва, че Китай реално и успешно извършва прехода от идустриалната към информационната епоха. Класическите търговски отношения могат да се развият с производството и износа на нови стокови групи. Като се вземат предвид разликите в размерите на двете страни, разстоянието между тях и модерните форми на икономическо взаимодействие, най-големи перспективи разкрива двустранното инвестиционно сътрудничество. От няколко години Китай освен че привлича големи инвестиции на своя територия, все по-настойчиво и масирано излиза на външните инвестиционни пазари. България трябва да привлече вниманието на китайските инвеститори и да се превърне в платформа за китайската икономика към Европейския съюз, Балканите и Близкия изток. Създаването на смесени предприятия би допринесло за увеличаване на растежа и заетостта в българската икономика, за балансиране на двустранния стокообмен и за по-успешното навлизане на трети пазари. Надявам се, че в близките години Китай ще се нареди сред водещите инвеститори в България. Търговско-икономическото сътрудничество не може и не бива да се откъсва от развитието на двустранните отношения между държавните органи, между местните и регионални власти, от сътрудничеството в областта на културата, науката и др. области. Виждам три стълба на българската политика към Китай: - икономическия потенциал и темповете на развитие на Китай; - ролята на Китай в диалога на цивилизациите; - формирането на многополюсен свят с решаващото участие на Китай. От съвместните последователни и настойчиви усилия на българските политици, бизнесмени и държавни служители зависи дали ще постигнем значителен напредък в българо-китайските отношения, а следователно и в развитието на България. |