От началото на тази година, въпреки сложната и изпълнена с предизвикателства международна среда, Китай постигна значителен напредък във висококачественото развитие, продължава да разширява отварянето си на високо ниво и да ускорява изграждането на нов модел за развитие. С постепенното възстановяване на икономиката и обществото от въздействието на пандемията, търсенето се активизира и китайската икономика върви по добър път, споделяйки повече възможности за развитие със света.

1. Икономиката на Китай показва отчетлива тенденция към възстановяване, а пред китайско-европейското сътрудничество има голям потенциал.

Макроикономиката се подобрява. През първото шестмесечие БВП на Китай нарасна с 5,5% на годишна база, значително по-бързо от темпа на растеж от 3% за миналата година и средния темп на растеж от 4,5% през трите години на епидемията, което превърна страната в една от най-бързо възстановяващите се големи икономики в света. Въпреки високата инфлация във външен план, цените в Китай останаха стабилни. Наблюдаваното ниво на безработица в градовете е средно 5,3% или спад с 0,4 процентни пункта. Промишленото производство се възобновява устойчиво, като добавената стойност на сектора за производство на машини и оборудване нарасна с 6,5%. Услугите, свързани с непосредствен контакт с клиенти, и клъстерните услуги се подобриха значително, а добавената стойност на целия сектор нарасна с 6,4%. Показатели като продажбите на недвижими имоти и инвестициите в развитие се подобриха в сравнение с миналата година. Във финансовия сектор бяха намалени рискове от дълговете на местните власти и някои предприятия, продължи да се подобрява структурата на кредитите, а размерът на валутните резерви е около 3,19 трилиона долара. Трансграничните капиталови потоци бяха относително стабилни, а търсенето и предлагането на пазара бяха в основни линии балансирани.

Инвестициите, потреблението и износът продължават да набират скорост. Потенциалът на потреблението се отприщи с по-бързи темпове. През първата половина на тази година продажбите на дребно на потребителски стоки в Китай възлизат на 22,8 трилиона юана, което е ръст от 8,2%. Потреблението на услуги, свързани с пътуване и с непосредствен контакт с клиенти се повиши значително, а крайните потребителски разходи допринесоха с повече от 70% за икономическия растеж. Структурата на инвестициите продължи да се подобрява. През първата половина на годината инвестициите в дълготрайни активи в Китай са нараснали с 3,8%, 12,5% във високотехнологични индустрии, 16,2% в изграждане на нова инфраструктура свързана с 5G и центрове за данни и 40,5% в чиста енергия, което допълнително стимулира растежа. Въпреки натиска от слабото външно търсене и високата изходна база, стокообменът на Китай с чужбина през първата половина на годината надхвърли за първи път 20 трилиона юана, от които износът нарасна с 3,7%, а комбинираният износ на електромобили, литиеви батерии и слънчеви клетки се повиши с 61,6%, демонстрирайки силна жизненост и устойчивост.

Икономическото и търговско сътрудничество между Китай и ЕС се радва на солидна основа и има огромен потенциал. През 2022 г. двупосочната търговия достигна 847,3 милиарда долара или над 1,6 милиона долара на минута. От януари до юли повече от 10 000 товарни влака са се движили между Китай и Европа, което е още един рекорд. Двупосочните инвестиции отбелязаха значително увеличение както в количествено, така и в качествено отношение. През 2022 г. европейските инвестиции в Китай са нараснали със 70%, а китайските в Европа – с 21%. Новите енергии, автомобилите и машините и оборудването се превърнаха в горещи сектори за инвестиции. Ускорява се бизнес сътрудничеството, като ръководители на “Фолксваген”, “Сименс”, SAP, “Еърбъс”, “Алтом” и “Санофи” посетиха страната. Европейски компании участваха активно в големи изложения, провеждани в Китай. Франция потвърди позицията си на почетен гост на Международния панаир за търговия с услуги (CIFTIS) и на Международното изложение за внос в Китай (CIIE) през 2024 г. С население от над 1,4 милиарда души и голяма група със средни доходи, Китай е най-големият в света и с най-голям потенциал пазар. Последната прогноза на МВФ от миналия месец показва, че докато глобалният растеж на развитите икономики ще се забави значително до 1,5% през 2023 г., този на Китай се очаква да достигне 5,2%. Добре установената индустриална система на страната, значителното увеличение на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и огромното съвкупно пазарно търсене ще осигурят широко пространство за задълбочаване на двустранната търговия между Китай и ЕС и за разширяване на практическото сътрудничество в нововъзникващи области като дигитализация, екологични производства и нови енергии.

2. Китай остава твърдо ангажиран с разширяване на отварянето си към света и има добри перспективи за двупосочни инвестиции

През последните години някои държави се обявяват за „предотвратяване на рисковете“ в отношенията си с Китай. Ние разбираме, че всички държави имат свои собствени опасения за сигурността и е важно как правилно да дефинираме и се предпазим от рисковете. Предотвратяването на рисковете обаче е несъвместимо със сътрудничеството. Липсата на сътрудничество е най-големият риск, а липсата на развитие – най-голямата несигурност. „Предотвратяването на рисковете“ е ново оправдание за „разделяне“ и „разкъсване на връзките“. По същество това е политизиране на икономическото и търговското сътрудничество. Този манталитет, с който се характеризираше Студената война, нарушава сериозно икономическите закони, подкопава международните икономически, търговски правила и основата за ефективно глобално сътрудничество.

Китай върви по пътя на мирното развитие, а институционализираното отваряне помага на всички страни да споделят възможностите, които предлага огромния му пазар и международното сътрудничество. Китай създаде 21 пилотни зони за свободна търговия и Хайнанската пристанищна зона за свободна търговия, полагайки усилия да се приведе в съответствие с международните търговски правила, отговарящи на високи стандарти. Инициативата „Един пояс, един път“ се превърна в популярен международен публичен продукт. През първата половина на годината стокообменът на Китай със страните от инициативата изпревари общия ръст на търговията му със 7,7 процентни пункта, а вносът на селскостопански продукти и торове от тези държави нарасна съответно със 17,9% и 71,7%. Китай е подписал 19 споразумения за свободна търговия с 26 държави, работи активно за присъединяването си към Споразумението за партньорство в дигиталната икономика (DEPA), Всеобхватното и прогресивно споразумение за Транстихоокеанско партньорство (CPTPP) и изгради глобална мрежа за свободна търговия, следваща високи стандарти. Китай се превърна в основен търговски партньор на повече от 140 страни, като в същото време продължава да подобрява сътрудничеството си във външните инвестиции. Страната има подписани 41 меморандума за разбирателство, предвиждащи инвестиционно сътрудничество в зелената, дигиталната и свързаната с разработката и експлоатацията на океанските ресурси икономики, като предоставя институционални гаранции за такова сътрудничество в нововъзникващи области. Ние сме изцяло ангажирани със събитията „Година на инвестициите в Китай“, като неотдавна въведохме по-целенасочени и ефективни политики за подобряване на средата за чуждестранни капиталовложения. През втората половина на тази година ще продължим да съкращаваме отрицателния списък за чуждестранни инвестиции, ще насърчаваме финансирани с външни капитали предприятия да създават центрове за научноизследователска и развойна дейност и ще предоставяме по-добри услуги и по-добра среда за чуждите инвеститори.

3. Китайско-българското икономическо и търговско сътрудничество има широко пространство за развитие

Китай и България са важни стратегически партньори един за друг. Със задоволство отбелязваме, че през първата половина на годината двустранният стокообмен регистрира стабилен ръст, като вносът на български зърнени храни в Китай се е увеличил със 128%, а на етерични масла и парфюмерийни продукти – със 185%. Продуктите от българска роза, кисело мляко и други висококачествени традиционни продукти са популярни в големите китайски платформи за електронна търговия. По отношение на инвестиционното сътрудничество общите капиталовложения на Китай в България достигнаха около 600 милиона долара. Сътрудничеството ни в ключови области като нови енергии, селско стопанство и дигитални технологии се ускорява, разширява се това и в други области. От началото на тази година китайски бизнес делегации идват в България за обсъждане на проекти, някои от които вече имат ясно намерение за сътрудничество.

Китай е готов да работи с България за задълбочаване на взаимноизгодното сътрудничество и споделяне на дивидентите от развитието. Ние ще продължим да разширяваме вноса на висококачествени селскостопански и потребителски стоки от България и да работим заедно за задълбочаване на сътрудничеството в дигиталната и зелената икономика, онлайн търговията, в изграждането на капацитет и други области. През втората половина на годината страната ни ще бъде домакин на третия форум за международно сътрудничество „Един пояс, един път“, шестото Международно изложение за внос в Китай, 134-ия Кантонски панаир и Изложението за търговия с услуги, които са висококачествени платформи за общуване, за икономически и търговски контакти между Китай и света. България е добре дошла да участва активно в тези форуми. Убеден съм, че с нашите общи усилия, устойчивата и изпълнена с потенциал китайска икономика със сигурност ще донесе повече възможности за развитие на България и ще издигне стратегическото ни партньорство на ново ниво.