1. Какви са представите на китайците за България?

Отговор: Ако в Китай стане въпрос за България, аз смятам, че повечето хора биха си помислили – това е страната на розите и киселото мляко. В големите супермаркети в Китай може да се намери и българско вино. Любителите на футбола биха се сетили за Стоичков, а България е много силна и в спортове като вдигане на тежести, волейбол, шорттрек и др.

Хората от моето поколение са чували за България за първи път в часовете по история в училище – българският политик Георги Димитров е известен водач на комунистическия интернационал, той оказва голяма подкрепа на китайската революция. След като станах посланик на Китай в България научих още повече за вашата страна, като за изминалата от тогава година посетих Пловдив, Велико Търново, Банско, Мелник и др. Тук природата е като изписана картина, а хората са трудолюбиви и гостоприемни. Щом дойдох тук веднага обикнах походите в планината. Най-често ходя на Витоша, качвал съм се на най-високия връх на Балканите – Мусала, напоследък мисля да се кача и на Вихрен, за който казват, че е на по-ниска надморска височина, но по-стръмен за катерене. Вярвам, че с развитието на туризма в България все повече китайски туристи ще посещават страната. 

2. Какви са търговските връзки между Китай и България?

Отговор: В момента Китай е един от главните външнотърговски партньори на България извън ЕС и една от страните, към които износът на България бележи най-бързи темпове на растеж. Според китайската статистика, в периода преди световната финансова криза двустранната търговия показва тенденция към стабилно нарастване, като до 2008 г. достига почти 1,5 млрд. щатски долара. Под влияние на финансовата криза, през 2009 г. двустранната търговия бележи рязък спад от 45.1%. Благодарение на общите усилия на двете страни, през 2010 г. двустранният търговски обмен достигна 984 мил. щатски долара с увеличение от 33.5%, в това число китайският възлиза на 323 мил. щатски долара и показва увеличение от 128.9%, а износът на Китай възлиза на 661 мил. щатски долара с увеличение от 10.9%. Това допринесе за разрешаването в известна степен на проблема с дисбаланса в двустранната търговия. През първата половина на 2011 г. двустранният търговски обмен продължава да нараства: от януари до юни тази година търговският оборот достигна 653 млн. щатски долара с увеличение от 31.3%, в това число китайският износ възлиза на 427 млн. щатски долара с увеличение от 42.9%, а вносът е 226 млн. щатски долара с увеличение от 13.8% в сравнение със същия период на миналата година.

Аз смятам, че в условията, когато влиянието на финансовата криза не е напълно преодоляно и развитието на световната икономика е все още твърде нестабилно, ние можем да бъдем доволни от развитието на търговията между нашите две страни.

3. Към кои сектори на българската икономика е насочен интереса на китайските инвеститори?

Отговор: Провежданият през последните 30 години в Китай курс на реформи и отваряне към света постигна изключителни резултати, привличащи вниманието на целия свят. В момента Китай не само привлича чуждестранни инвестиции, но и насочва и организира силните китайски компании да излезнат в чужбина и да създават там свои предприятия.  Според данни на китайското Министерство на търговията, от януари до май тази година инвеститори от Китай са осъществили в чужбина преки инвестиции в 1613 предприятия в 110 страни и региони в света, като общият размер на преките нефинансови инвестиции в чужбина възлиза на 20.35 млрд. щатски долара с увеличение от 42.3% в сравнение със същия период на миналата година.

В момента в България няма много на брой големи китайски компании в областта на инвестициите или изграждането на инженерни проекти, тъй като голяма част от тях не познават достатъчно добре пазарните условия в страната. Но радващото е, че през последните години двустранните търговско-икономически контакти показват тенденция към бързо увеличаване, от началото на годината до сега вече имаше над 20 посещения в България на китайски бизнес делегации с цел проучване на възможностите за инвестиции и сътрудничество. Доколкото разбирам, интересите на китайските компании са концентрирани най-вече в областта на инфраструкторното строителство, енергетиката, растениевъдството и селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Вярвам, че в бъдеще съвместните китайско-български проекти непрекъснато ще се увеличават.  

4. Как виждате инвестиционните условия в страната?

Отговор: България се намира между Азия и Европа, тя има своите географски предимства и е един от важните новоформиращи  се пазари за търговия и инвестиции с голям потенциал. България е член на НАТО и ЕС, политическата и икономическата обстановка в страната са стабилни. След присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г., България постепенно се интегрира към единния европейски пазар, а националната валута поддържа фиксиран курс спрямо еврото, така че рисковете за валутния курс на лева са малки. Финансовата криза възпрепятства ръста на българската икономика, но в сравнение с други европейски държави, България има малък дефицит в националния бюджет и относителният дял на държавния дълг е сравнително нисък. С постепенното връщане на страната към икономически растеж, условията за инвестиции тук ще стават все по-добри.  

В рамките на ЕС страната има големи предимства по отношение на разходите за функциониране на българските предприятия. Фирмите и физическите лица се облагат с плосък данък от 10%, така че данъчното бреме е сравнително ниско; цената на труда е конкурентна, а средното ниво на образование на работната сила е сравнително високо; цените за електроенергия, вода, наеми на земя и сгради са относително стабилни.   

Разбира се, нищо не може да бъде толкова добро, че да не оставя място за подобрение. Така е и с инвестиционната среда в България. Ние очакваме България да подобри съответната законова и нормативна база, да повиши ефективността на труда, да подобри представянето на съществуващите нормативни уредби и информационната обезпеченост в тази област и да разреши конкретни въпроси, свързани с издаването на работни визи на служителите на чуждестранни фирми, пристигащи в България и др. Аз вярвам, че в бъдеще ще има все повече китайски предприятия, които ще инвестират в България.

5. Какво е мнението Ви за българо-китайските отношения?

Отговор: България е втората страна в света, признала нов Китай, традиционното приятелство между двете страни е ценно наше богатство. През тези 62 години на дипломатически отношения връзките между Китай и България се развиват успешно, практическото сътрудничество във всички области непрекъснато се задълбочава и това носи реални ползи за народите на двете страни. Аз встъпих на поста си на 16 август миналата година, през тази една година благодарение на съвместните усилия на двете страни китайско-българските отношения получиха своето по-нататъшно развитие: постоянни контакти на високо равнище, разширяване на практическото сътрудничество във всички области, задълбочаване на сътрудничеството в областта на културата и образованието, засилване на координацията и партньорството в регионални и международни организации.

Най-общо казано, аз съм доволен от състоянието и тенденциите на развитие на двустранните отношения, но не и напълно удовлетворен – има още към какво да се стремим.

6. Неотдавна Китай публикува Бялата книга „Мирното развитие на Китай", бихте ли ни представили нейното основно съдържание?

Отговор: Тази година бележи началото на второто десетилетие на ХХІ век и 90-та годишнина от основаването на ККП. В този важен момент Китай издаде Бялата книга „Мирното развитие на Китай" с основната цел да обяви официално и отговорно пред света, че мирното развитие е стратегическия избор на Китай за осъществяване на модернизация, укрепване на страната, благоденствие на нацията, както и за осъществяване на още по-голям принос за прогреса на световната цивилизация. Китай твърдо и неотклонно ще продължава да върви по пътя на мирното развитие. В Бялата книга подробно са изложени пълното съдържание на концепцията за мирното развитие на Китай, неговите основни характеристики, значителни постижения, основни цели, подходите за реализирането му, външнополитическия курс, историческата обусловеност и значението му за света. Тя е важен „ключ" към разбиране на бъдещото развитие на Китай.

Пътят на мирното развитие се свежда до следното: Китай трябва да се развива чрез поддържането на световния мир и да допринесе за световния мир чрез своето собствено развитие. Той трябва да постигне развитие със собствените си усилия и чрез прилагането на реформи и нововъведения; в същото време трябва да се отвори към останалия свят и да се учи от другите държави. Той трябва да търси взаимна изгода и съвместно развитие с другите страни, следвайки тенденцията към икономическа глобализация, да работи заедно с другите страни за изграждане на хармоничен свят на траен мир и съвместен напредък. Това е път на научно, независимо, отворено, мирно, съвместно и общо развитие.

Общата цел на Китай по пътя му към мирно развитие е постигането на модернизация на страната и общо благоденствие за хората. Средносрочната и дългосрочна цел е изграждането на общество на първоначално благоденствие с по-висок стандарт, от което да бъдат облагодетелствани над един милиард китайци. Изпълнението на 12-я Петилетен план за развитие е краткосрочната и средносрочна цел на Китай по пътя му към мирно развитие.

За това Китай ще насочи усилията си към ускоряване на промяната на модела на икономическо развитие, по-нататъшно използване на вътрешните ресурси на Китай и неговите пазарни преимущества, ускоряване изграждането на хармонично общество, прилагане на стратегията към отваряне, ориентирана към взаимната полза и общите интереси, създаване на мирна международна среда и благоприятни външни условия.

Пътят на мирното развитие е стратегическия избор на китайското правителство и китайския народ, той наследява забележителните традиции на китайската култура и се формира в съответствие със съвременните тенденции на развитие и коренните интереси на Китай

Пътят на мирното развитие на Китай – страна с население от над един милиард души, е ново важно откритие и нова практика в историята на човешкото развитие, и ние не твърдим, че това, което правим, не оставя място за подобрение. Ние приветстваме всички приятелски предложения и добронамерени критики. Искрено се надяваме, че международната общност ще проявява по-дълбоко разбиране към многовековните културни традиции на Китай, и ще зачита неговия суверенитет, сигурност, териториална цялост и социална стабилност, които са скъпи на китайския народ. Надяваме се, че светът ще оцени необходимостта Китай да уреди, стъпка по стъпка, различни трудности в развитието, пред които е изправен като най-голямата развиваща се страна, а също и стремежа на китайския народ да се отърси от бедността и да живее в благоденствие. Ние също така се надяваме, че международната общност ще има доверие в искреността на китайския народ и в решимостта му да постигне мирно развитие и ще подкрепя, а няма да възпира Китай да следва пътя на мирното развитие.