Дай Бингуо – член на Държавния съвет на Китайската народна република. Член е на ХV, ХVІ и на ХVІІ Централен комитет на Китайската комунистическа партия. Бил е заместник-министър и партиен секретар на Министерството на външните работи на КНР. Дейността му като държавник и политик е в сферата на китайската външна политика и на международните отношения.

 

Предложението за насоките на 12-ия Петгодишен план за икономическо и социално развитие на Китай, прието от Петия пленум* на 17-ия Централен комитет (избран на ХVІІ партиен конгрес – бел. ред.) на Китайската комунистическа партия (ККП), очерта макрорамката за развитието на Китай през следващите пет години. В частта относно външните отношения е изразено многократно, че Китай твърдо стои на позицията за мир, развитие и сътрудничество, следва независима и самостоятелна мирна външна политика, придържа се към пътя на мирното развитие и към стратегията за отваряне към света, основана на взаимна изгода и взаимнопечелившо сътрудничество, защитава своя суверенитет, сигурност и интереси на развитие и е готов да работи с други страни за изграждане на хармоничен свят на траен мир и общ просперитет. Това обяснява напълно външната позиция на Китай, неговия път на развитие, неговата цел и начина за постигане на тази цел.

 

1. Защо Китай избра пътя на мирното развитие?

 

Да се придържаме към пътя на мирното развитие не е субективна представа или спонтанно решение. Напротив, това е внимателен избор въз основа на нашия анализ на големите промени, настъпили в света, в Китай и в отношенията на Китай с останалия свят. Ние си даваме сметка, че трябва да се адаптираме към променящата се ситуация и да следваме пътя, който съответства на тенденцията на световното развитие и на условията в страната.

Светът е в процес на мащабни и дълбоки промени. Икономическата глобализация и развитието на информационните технологии набират скорост. Науката и технологиите напредват бързо. Светът става все по-малък и се е превърнал в "глобално село". Страните са все по-тясно свързани и взаимнозависими и интересите им са по-тясно интегрирани, отколкото когато и да било. Те откриват все повече области от взаимен интерес и все повече проблеми, които изискват съвместни действия. Желанието за развитие на взаимноизгодно сътрудничество е по-силно от всякога досега. До известна степен светът е станал общност на интереси. Нито една държава, дори измежду най-мощните, не може да устои сама и да оцелее. Поведението на една страна оказва влияние не само върху нея самата, но и върху други страни. Да се ръководим само от собствените си позиции, без да мислим за останалите, да завладяваме или да заплашваме другите с военна сила, да търсим пространство за развитие и ресурси с военни средства – такъв род практики стават все по-неефективни. Освен това става все по-неприемливо страните да бъдат идентифицирани като приятели или врагове въз основа на идеологията или да се създават съюзи под различен претекст в търсене на господстващо положение в световните дела. В отговор на нарастващите рискове и предизвикателства международната общност е избрала мира, развитието и сътрудничеството – и това е необратима тенденция. Страните трябва да гледат на себе си като на пътници в една лодка и да пресичат реката заедно в мир вместо да воюват помежду си и да се опитват да се избутат една друга зад борда.

Китай е в процес на мащабна и дълбока трансформация. Повече от 30 години на реформи и отваряне към света доведоха до кардинални промени в страната: от "приемане на класовата борба като основен принцип" до съсредоточаване върху икономическото развитие и цялостно осъществяване на социалистическата модернизация; от планова икономика към социалистическа пазарна икономика чрез реформа във всички области; от затворено общество и свръхконцентриране на държавата върху своята самодостатъчност до отваряне към света и международно сътрудничество; от наблягане върху идеологията в областта на външните отношения до защита на хармоничното съвместно съществуване на различни социални системи и модели за развитие, както и до всестранно развитие на външните отношения. Всичко това ни призовава да действаме в съответствие с условията в страната, да задълбочаваме реформите и отварянето към света и да ускоряваме трансформацията на модела за икономическо развитие.

Отношенията на Китай с останалия свят също претърпяха исторически промени. Със задълбочаването на реформите, с отварянето към света и с устойчивото икономическо и социално развитие Китай е все по-интегриран в международната общност и все по-тясно свързан със света. Неговата съдба и бъдеще са все по-свързани със съдбата и бъдещето на света. Китай не може да се развива в изолация от света. И светът не може да постигне просперитет и стабилност без Китай. Ако не управляваме добре нашите отношения с останалата част от света, ние може да пропуснем възможностите за развитие, които ни предоставят установеният световен мир, относителната стабилност в отношенията между големите държави и бързият напредък в областта на най-новите научни изследвания и на технологическата революция през първите 20 години на новия век.

 

2. Какъв е пътят на мирното развитие?

 

Да следваме пътя на мирното развитие е една нова концепция за развитие, наложена от Централния комитет на ККП с генерален секретар другаря Ху Дзинтао, въз основа на спецификата на времето, условията в страната, вътрешната и международната ситуация, опита и поуките от развитието на други големи страни. Това е важно решение относно стратегията за развитие на страната, както и важно послание на външната стратегия на Китай.

Според мен има пет особености на този път. Първо, мирният характер на развитието. Китай не само няма да участва в действия като инвазия, ограбване, война или експанзия, прилагани от Западните сили. Нашата сила ще бъде ангажирана да служи на световния мир и да интегрира развитието с мира. Второ, независимият характер на развитието. Независимостта е основна черта на дипломацията на Китай. И самостоятелността е наша ценна традиция. През последните над 30 години в усилията си за развитие на страната ние сме разчитали предимно на реформи и отваряне към света, на нашата собствена мъдрост и упорита работа, на разширяването на вътрешното търсене и на трансформирането на модела за икономическо развитие. Трето, научният характер на развитието. Според изискването на Научната концепция за развитие, която разглежда човека като основен компонент и осигурява всеобхватно, координирано и устойчиво развитие, ние активизираме усилията си за насърчаване на качествено и бързо икономическо развитие, за изграждане на хармонично общество с цел осигуряване на стабилна вътрешна среда за мирно развитие. Четвърто, съвместният характер на развитието. Китай е член на международната общност. Най-полезно както за нашите интереси, така и за интересите на другите е да си сътрудничим и да споделяме взаимните ползи и отговорности. В областта на външните отношения ние препоръчваме приятелство вместо враждебност, сътрудничество вместо конфронтация, доверие вместо подозрителност, третиране на всекиго като равен на останалите вместо налагане на нечия воля върху другите. Пето, общото развитие. Националните интереси на Китай са в съответствие с общите интереси на човечеството. Развивайки самия себе си, Китай се стреми да постигне общо развитие с другите страни и никога не прави нищо за сметка на другите. Ние знаем твърде добре, че ако една страна иска да се развива, тя трябва да позволи и на другите да се развиват. Ако една страна иска да има сигурност, тя трябва да направи така, че и другите да се чувстват сигурни. И ако една страна иска по-добър живот, тя трябва да позволи и на другите да живеят по-добре.

 

3. Какви са насоките на развитие на Китай и стратегическите му намерения?

 

След повече от 30 години на реформи и отваряне към света и особено след като Китай успешно бе домакин на Олимпийските игри в Пекин и издържа изпитанията на международната финансова криза, светът показва все по-голям интерес към стратегическите насоки на развитие на Китай. Нека отбележа, че стратегическото намерение на Китай не е толкова сложно или необяснимо, както някои хора може би мислят, нито има някакъв скрит дневен ред или амбиция. Всъщност стратегическото намерение на Китай може да бъде определено с две думи: мирно развитие, т.е. хармония и развитие у нас,  мир и сътрудничеството в глобален план. Това е нещото, върху което ние трябва да се съсредоточим и да го постигнем – не само сегашното поколение, но и следващите поколения. Това е политика, която няма да се промени през следващите 100 или 1000 години. Ние трябва да постигнем целта с мирни средства, чрез продължаване на реформата и подобряване на нашата собствена система, чрез упорития труд и творческите усилия на китайския народ на основата на дългосрочно мирно съвместно съществуване, равенство и взаимноизгодно сътрудничество с другите страни.

По този начин хората в Китай, които са една пета от населението на света, ще преодолеят бедността и ще водят по-добър живот. Китай ще се превърне в страна, в която хората живеят в мир и благоденствие, обществото функционира хармонично, а политическото, материалното, духовното и екологичното развитие се осъществяват по балансиран начин. Така Китай ще стане най-отговорният и стриктно спазващ законовите норми член на международната общност. В този процес ние ще развиваме социалистическата демократична политика в съответствие с условията в страната. Обобщавайки, можем да кажем, че китайците са страдали достатъчно дълго от бедността, затова това нашето най-важно и единствено стратегическо намерение е да направим така, че те да заживеят по-добър живот, в който всеки ден да е по-добър от предишния. Ние желаем това и на всички хора по света. ККП нарече този процес "мирно развитие", а начините и средствата за постигане на мирно развитие – "път на мирното развитие". Както може да се забележи, тази концепция беше официално включена в доклада на ХVІІ конгрес на ККП и в предложението за 12-я Петилетен план на последното пленарно заседание. Това е показател за искрените намерения и за решимостта на ККП да се придържа към пътя на мирното развитие.

 

4. Как да гледаме на развитието на Китай?

 

След повече от 30 години на реформи и отваряне към света Китай е постигнал забележителен напредък в своето икономическо и социално развитие. Особено през последните години развитието на Китай привлича още повече вниманието на международната общност. Мнозина смятат, че Китай вече е развита страна, на едно ниво със Съединените щати. Това мнение показва, че пътят на мирното развитие може да води нацията към развитие и че сме направили правилния избор. Но то показва също и липсата на цялостно и задълбочено разбиране за нивото на развитие на Китай. Истината е, че БВП на Китай, макар и с внушителна стойност и с потенциал за бъдещ растеж, трябва да бъде разпределен на 1.3 милиарда души. БВП на човек от населението в Китай е едва 3800 щатски долара, което поставя страната на 104-то място в света, което е дори по-ниско от много африкански държави. Според стандарта на Организацията на обединените нации 150 милиона китайци все още живеят с един щатски долар на ден, т.е. под прага на бедността. Дори и спрямо стандарта от 1200 юана доходи на човек от населението над 40 милиона китайци все още живеят в бедност. Днес в Китай 10 милиона души нямат електричество и всяка година трябва да бъде решаван проблемът за осигуряване на работа за 24 милиона китайци. Различията между градските и селските райони, дисбалансът в индустриалната структура и недостатъчното развитие на производителните сили са въпроси, които предстои да бъдат основно разгледани. По какъвто и начин да разглеждаме нещата, Китай си остава голям по население, но малък в иконономическо отношение. Той е развиваща се страна в пълния смисъл на думата. Икономическите и социалните проблеми, пред които сме изправени, вероятно са най-големите и най-трудните за разрешаване в света и ние нямаме основание за гордост или да чувстваме превъзходство по отношение на другите. За да може Китай наистина да се развие и хората да заживеят сравнително добър живот, трябва да бъде извървян дълъг и труден път. Това ще изисква непрекъснатите усилия на няколко или дори на повече поколения. Дори ако един ден Китай се доближи по показателя БВП на човек от населението до западните страни като САЩ, Европа и Япония, качеството на нашата икономика и животът в страната все още ще изостават далеч назад.

По-специално трябва да подчертая, че даже Китай да стане по-силен, той ще остане част от развиващия се свят и ще продължава да работи заедно с развиващите се страни за целите на общото развитие. Това е така, защото с развиващите се страни споделяме общ исторически опит, обща борба, общи цели на развитие и стратегически интереси. Нашата позиция никога няма да се промени, дори когато Китай набере икономическа мощ или международният статус на страната се промени. Сега и завинаги Китай е най-искреният и верен приятел, брат и партньор на развиващите се страни. Въпреки че има какво да бъде подобрено в отношенията ни с развиващите се страни, сътрудничеството на Китай с тях е открито и честно и е основано на равенство, взаимна изгода и искрено приятелство. Шапката на така наречения неоколониализъм по никакъв начин не пасва на Китай.

 

5. Ще се стреми ли Китай към хегемония, когато стане по-развита страна?

 

Такова опасение е неоснователно. В Конституцията на Китай и в Устава на ККП е записано, че Китай се противопоставя на хегемонизма.  Вероятно в света няма друга голяма държава или политическа партия, която да е направила това.

От историческа гледна точка Китай няма такава култура или традиция да се стреми към експанзия или господство. В хода на нашата история от хиляди години насам хуманността и хармонията са в основата на политическата ни и културна традиция, в която основни ценности са хармонията, разбирателството, добросъседството и приятелството с всички останали страни. Китай никога не се е стремил към експанзия или хегемония, дори преди векове в периода на своя най-голям разцвет, когато е произвеждал 30% от световния брутен вътрешен продукт. Джън Хъ, голям китайски мореплавател, водил най-силната флота в тогавашния свят към западните морета в седем експедиции, е носил със себе си не кръвопролития или войни, грабежи или колонизация, а порцелан, коприна и чай. В разцвета на династия Тан (618–907 г.) Япония е получила от Китай не заплахи, а просперитет. След династия Западна Хан (206 г. пр.н.е. – 24 г. н.е.) територията на Китай като цяло се запазва и до днес.

От гледна точка на световното развитие възраждането на една страна в ерата на икономическа глобализация може да бъде постигнато чрез равнопоставена и честна международна конкуренция и взаимноизгодно сътрудничество. Вече не е необходимо, а и едва ли е възможно да се следва старият път на противопоставяне на съществуващия международен ред или на противопоставяне срещу други страни. Анализирайки опита на някои големи световни сили, преживели периоди на разцвет и падение, можем да стигнем до извода, че експанзионизмът не води до никъде; надпреварата във въоръжаването не води до никъде; стремежът към световно господство не води до никъде; мирното развитие е единственият правилен път. Колкото по-развит е Китай, толкова повече той има нужда да засили сътрудничеството си с останалия свят и толкова повече той се нуждае от спокойна и стабилна международна среда. Принципите на взаимната изгода и съвместното развитие са онова, което сме научили най-добре от над 30-годишния си опит в международните отношения след началото на реформите и отварянето към света. Това е и ключът към нашия успех. Ние трябва да държим този ключ и никога да не се отказваме от него.

Основният ни политически курс и стратегически избор е да не се стремим към лидерство, никога да не се конкурираме за надмощие и никога да не търсим хегемония. Дали една страна е заплаха за света, или не, зависи от това какви политики тя преследва. Китай винаги се придържа към Петте принципа на мирно съвместно съществуване, спазва правото на хората във всички страни да избират свои собствени пътища за развитие, никога не се стреми към господство или лидерство и никога не се опитва да доминира в света. Както другарят Дън Сяопин е казал, ако един ден Китай се опита да наложи световно господство, то хората по света непременно ще го разобличат, ще се противопоставят и ще го отхвърлят. В това отношение международната общност може внимателно да наблюдава политиката на Китай. Някои казват, че Китай иска да измести САЩ и да доминира в света. Това е просто мит. От политическа гледна точка ние изграждаме социализъм с китайска специфика. Ние не изнасяме нашата социална система или модел на развитие и уважаваме избора на хората от другите страни. Икономически ние фокусираме нашите усилия върху развитието. Бихме се радвали да видим траен просперитет и развитие във всички други страни и се стремим към общ напредък. Във военно отношение ние отхвърляме всяка надпревара във въоръжаването. Нашият основен приоритет е да дадем възможност на 1.3 милиарда китайци да бъдат по-добре облечени, по-добре нахранени, да имат по-добри жилища и по-удобен транспорт. Ние не можем и не желаем да харчим купища пари за военни цели.

Ние не се стремим към хегемония и никога няма да се конкурираме с други страни за лидерство в нашия регион, да търсим така нареченото съвместно доминиране или да следваме така наречената Доктрина Монро. Политиката, която следваме по отношение на съседните ни страни, е основана на принципите на приятелството, сигурността и общия просперитет. Целта на нашата Азиатско-Тихоокеанска стратегия е да създадем добра и стабилна среда  за нашето собствено развитие и да постигнем общ напредък с всички страни. Ние искаме да бъдем добър приятел, добър съсед и добър партньор на АСЕАН и на всички страни в Азия. В двустранните и многостранните споразумения, които сме подписали с азиатските страни, всички държави се приемат за равнопоставени и не е включена нито една клауза, която да дава възможност за прояви на ксенофобия. Ние сме отворени за регионално сътрудничество и мотивите ни са прозрачни и добронамерени. Надяваме се, че това, което другите страни правят в Азия, няма за цел да спира, да изолира или да навреди на Китай. Надяваме се, че това, което те казват и правят край нашите граници или в този регион, в който китайският народ е живял в продължение на хиляди години, е добронамерено и прозрачно. Който възприема развитието на Китай като възможност, която да бъде използвана, може да спечели от това. Който се съмнява в регионалните и международните стратегически намерения на Китай и насочва вниманието си към търсене на грешки и създаване на проблеми, ще пропусне добрата възможност да си сътрудничи с Китай. Опитите да се обединят усилията за борба срещу Китай или за изолиране на страната, както и всяването на разногласия между страните от региона и провеждането на съвместни военни учения в близост до китайските териториални води са типичен израз на манталитета на Студената война. Този манталитет не отговаря на настоящата реалност и не може да спре напредъка на Китай. Той може да доведе единствено до загуба на историческата възможност за развитие на сътрудничество с Китай. Този манталитет е обречен на провал.

Някои хора тълкуват погрешно китайския идиом „дръж се скромно, като даваш само най-необходимия принос". Те приемат идеите на Китай за мирен път на развитие като димна завеса, с която той иска да замаскира истинските си намерения, преди да стане достатъчно силен. Това е безпочвено подозрение. Този китайски идиом, цитиран от другаря Дън Сяопин от края на осемдесетте години до началото на деветдесетте години на ХХ век, означава, че Китай ще се държи скромно и разумно, няма да бъде лидер на другите или знаменосец и няма да се стреми към експанзия или господство. Това е в съответствие с идеята за пътя на мирното развитие.

Обобщавайки, можем да отбележим, че китайците са доброжелателна и отговорна нация, ние уважаваме другите, но няма да позволим на никого да ни унижава. Ние развиваме социалистическа демокрация, основана на нашата национална специфика. Ние ценим, уважаваме и защитаваме правата на човека. Може да се сблъскаме с много трудности по пътя си напред, но винаги ще се придържаме към курса на реформи и отваряне към света. Винаги ще държим ума си отворен за нови идеи и ще се учим от другите. В отношенията си с другите страни ще се стремим към равенство, хармонично съвместно съществуване, взаимна изгода и общо развитие. Ние сме страна, която следва пътя на мирното развитие и се отнася към другите с откровеност и искреност. Светът може да се чувства сигурен и уверен в отношенията си със страна като Китай.

Международната общност трябва да приветства мирното развитие на Китай, а не да се страхува от него; да го подпомага вместо да го възпрепятства; да го подкрепя, а не да ограничава усилията му. Международната общност също така трябва да разбира и да уважава разумните интереси и тревоги на Китай по пътя на мирното му развитие.

 

6. Как бързоразвиващ се Китай ще поддържа отношения с другите страни?

 

Както гласи една китайска пословица: "Щом загребват ориз от една и съща делва, черпаците неизбежно се удрят един в друг". Тъй като живеем в едно глобално село, търкания и конфликти от различно естество са неизбежни. Това само по себе си не бива да ни плаши. Важни са принципите, които се следват при справяне с проблемите, дали това ще бъде тактиката „Око за око, зъб за зъб", „Да направиш от мухата слон", или напротив – прилагане на съвсем различен подход. Ние спазваме нашите основни принципи във външните ни отношения, които са доказали своята ефективност през последните десетилетия. На първо място, следваме Петте принципа на мирното съвместно съществуване. По-конкретно ние отхвърляме намесата във вътрешните работи на другите страни и използването на сила или на заплаха за използване на сила, не влизаме в съюз с една държава срещу друга. Второ, следваме стратегия на отваряне към света с цел постигане на взаимна изгода и взаимнопечелившо сътрудничество и никога не приемаме политиката „печалба за сметка на съседа". Ние ценим, развиваме и защитаваме общите интереси и се стремим да направим баницата с общите интереси по-голяма и по-качествена. На трето място, ние стоим зад политиката на уреждане на спорове и конфликти чрез диалог и преговори, чрез търсене на общите допирни точки и запазване на различията. През последните години сме направили много в това направление – изградихме стратегически диалог и механизми за консултации със Съединените щати, Европа, Япония и някои развиващи се страни, участваме в задълбочен обмен на мнения с тях по важни глобални и дългосрочни въпроси, засягащи обстановката в света и двустранните отношения. Тези дискусии спомагат за засилване на взаимното разбирателство и доверие, за намиране на стратегически консенсус, за разширяване на общите интереси и намаляване на противоречията и пречките. Що се отнася до някои трудноразрешими проблеми, ние предложихме те да бъдат оставени настрана, докато назреят условията за тяхното разрешаване. Има въпроси, които дори може да бъдат оставени за идните поколения.

Някои хора твърдят, че след като китайското правителство никога не се е отказвало от използването на сила за разрешаване на тайванския въпрос и военните разходи на Китай се увеличават непрекъснато, това противоречи на изявленията на Китай относно пътя на мирното му развитие. Според мен няма път на развитие, който да бъде избран за сметка на важни, коренни национални интереси. Какви са коренните интереси на Китай? Според мен те са следните: първо, китайската държава и политическа система и политическата стабилност, а именно – ръководната функция на ККП, социалистическата система и социализмът с китайска специфика; второ, суверенитетът, териториалната цялост и националното единство на Китай; трето, гарантирането на устойчивото икономическо и социално развитие на Китай. Тези интереси са ненарушими.

Тайванският въпрос засяга коренните интереси на Китай, що се отнася до обединението и териториалната цялост на страната, той е в сърцата на 1.3 милиарда китайски граждани и на цялата китайска нация. По този въпрос ние следваме основните принципи на "мирно обединение" и "една държава, две системи". Ние никога няма да позволим Тайван да се отдели от Китай, нито някога ще се откажем да използваме военна сила. Това не е насочено към нашите сънародници в Тайван, а към ограничен брой тайвански сепаратисти. През последните години мирното развитие на отношенията между двата бряга на Тайванския пролив отбеляза положителен и значителен напредък, както се вижда от подписването на Рамковото споразумение за икономическо сътрудничество между двете страни на Тайванския пролив, което открива по-голяма перспектива за мирното развитие на връзките между двата бряга на Тайванския пролив. Но има хора, които, мотивирани от манталитета на Студената война и от геополитически интереси, продължават да продават оръжие на Тайван въпреки твърдата съпротива на Китай. Такъв род нарушаване на поети ангажименти трябва да бъде коригирано незабавно, тъй като то е неблагоприятно за мирното развитие на отношенията между двата бряга на Тайванския пролив и възпрепятства тенденцията за мир, сътрудничество и развитие в Азиатско-Тихоокеанския регион.

Китай провежда политика на отбраната с отбранителен характер. Засилването на военната мощ на страната е насочено изцяло към поддържане суверенитета и териториалната цялост, към защита на над 22 000-километровата сухопътна граница и 18 000-километровата морска граница на страната, към осигуряване на развитие в спокойна обстановка. Изграждането на националната отбрана не е движено нито от мотиви за надпревара във въоръжаването, нито от стремеж към доминиране или експанзия. Някои хора в света непрекъснато се опасяват, че Китай ще превърне нарастващата си икономическа сила във военна мощ, но такива опасения са напълно безпочвени. В сравнение с много други страни, като САЩ и Япония, военните разходи на Китай са минимални както като абсолютна стойност, така и на човек от населението и не може да са заплаха за други страни. Що се отнася до прозрачността, няма страна, която да е абсолютно прозрачна във военната област. Военната прозрачност на Китай се увеличава през последните десетилетия. Неговата стратегическа цел, в частност, е по-ясна, отколкото на много други страни, особено на някои велики сили. Например ние открито сме заявили на света, че никога няма да се стремим към хегемония, открито се ангажираме да не използваме първи ядрено оръжие, както и да не използваме ядрено оръжие спрямо или като заплаха срещу неядрени държави. Ако други страни последват примера ни, това без съмнение ще бъде голям принос за световния мир, стабилност и развитие.

 

7. Как Китай ще използва своята нарастваща сила и влияние?

 

Целта на развитието на Китай може да бъде обобщена в едно изречение: да изгради хармонично общество в страната и да подпомага изграждането на хармоничен свят в глобален план. Това означава, че Китай първо ще бъде отговорен пред своите 1.3 милиарда граждани, а също така ще бъде отговорен пред хората по целия свят и пред световния мир и развитие, така че от плодовете на развитието му да могат да се възползват както собственият му народ, така и международната общност. Съществува известно неразбиране относно това, че се "отдава първостепенно значение на развитието на Китай" – някои хора го приемат като знак за бягство от международните задължения на Китай. Всъщност от началото на реформите и отварянето към света ККП издигна подкрепата за световния мир и насърчаването на общото развитие като една от своите три исторически задачи. През последните години страната допълнително прокарва идеята за изграждане на хармоничен свят на траен мир и общ просперитет, така че ние отделяме все по-голямо внимание на международните и регионалните въпроси и се стремим към все по-голям принос в тях. Първо, Китай активно участва в разрешаването на глобални въпроси като енергетиката, храните, климатичните промени, тероризма, природните бедствия, заразните болести и финансовата криза, а също и в разрешаването на регионални проблеми като корейския ядрен въпрос, иранския ядрен въпрос, конфликта между Палестина и Израел и кризата в Дарфур в Судан. Второ, Китай активно участва в изграждането на международната система. Страната е отговорен участник в международната система. Той е неин бенефициент, но едновременно с това участва в нея и допринася за изграждането й. Сегашната международна система не е перфектна и трябва да бъде реформирана и подобрена, за да върви в крак с променящото се време, да бъде по-справедлива и по-рационална. Китай е готов да играе по-активна роля в този процес, включително и в създаването и усъвършенстването на международните правила, той ще продължи да поема международни отговорности и задължения, съизмерими с националната му сила. Трето, Китай активно подкрепя целите на развитието. От една страна, ние сме фокусирани върху собственото си развитие и тъй като развитието на Китай е неразделна част от развитието на света, колкото повече той се развива, толкова по-полезно е това за целия свят. През годините китайската икономика е допринесла с над 10 на сто за световния икономически растеж и с над 12 на сто за нарастването на международната търговия, за създаването на милиони работни места за съответните страни и региони. От друга страна, ние сме не само важен участник в глобалното развитие, но и важна негова движеща сила. Ние сме готови да работим с други страни, за да дадем тласък на Целите на ООН за развитие през хилядолетието, в интерес на световния просперитет и прогрес.

 

8. Как пътят на мирно развитие е свързан със социализма с китайска специфика?

 

Това са двете страни на една монета. От една страна, пътят на мирното развитие е присъща потребност на социализма с китайска специфика. В крайна сметка изборът на път за развитие на една страна се определя от характера на нейната система. Вродената алчност на капиталистическото общество и на капитала обуславят факта, че възходът на Западните сили е придружен от агресия и експанзия, изпълнени с кръв и насилие. Китай, като социалистическа страна, се стреми към постигане на просперитет, социална справедливост, национално развитие и световен мир. Китай ще остане в началния етап на социализма за дълъг период от време и несъответствието между увеличаването на материалните и духовните нужди на хората и изостаналото производство все още е наш основен проблем. Този факт налага необходимостта постоянно да поставяме развитието като главна задача в усилията на партията да управлява и да води страната към просперитет,  както и да създава стабилна международна среда на траен мир; това също определя, че "в следването на социализма, ние трябва постоянно да повишаваме производителността и да се застъпваме за мира" (Дън Сяопин). От друга страна, пътят на мирното развитие е неразделна част от социализма с китайска специфика, който се въплъщава в много области, например в икономическата, политическата, културната, социалната, екологичната и др. И неговата проява в областта на външните отношения е именно пътят на мирното развитие. С други думи, мирното развитие представлява основната същност, характеристика, съдържание и средство за постигане на социализма с китайска специфика в областта на външните отношения. Да държим високо знамето на социализма с китайска специфика, означава, че ние трябва да издигаме знамето на мира, развитието и сътрудничеството и никога да не се отказваме от пътя на мирното развитие. Това е основният извод, до който нашата партия е достигнала след анализ на основните тенденции на развитието на света и обобщаване на опита и уроците от развитието на Китай и на други страни. Това е важен резултат, който сме постигнали чрез адаптирането на марксизма към китайската действителност и характера на епохата, това е и основната гаранция за реализиране на научнообосновано развитие в сложната и променлива международна обстановка.

 

9. Каква е връзката между пътя на мирното развитие и изграждането на хармоничен свят?

 

За да се придържаме към пътя на мирното развитие, е важно светът да знае как Китай ще се развива и обновява.  Това по същество представлява избор на партията на пътя за развитие и на стратегията, които да следва нашата страна. Говорейки за изграждането на един хармоничен свят, трябва да отговорим на въпроса какъв именно свят и какъв международен ред се стреми да изгради Китай. Това представлява по същество международният ред и кодексът за поведение, за които нашата партия се застъпва. Ангажирането с пътя на мирното развитие е основата и предпоставката за изграждане на хармоничен свят, а хармоничният свят е неизбежно необходим на мирното развитие. Китай подкрепя единството на двете неща и призовава за патриотизъм и интернационализъм. Поемайки по пътя на мирното развитие, китайският народ, който е една пета от населението на света, може да постигне по-добър живот, който ще бъде огромен принос към човечеството, и ще направи света по-хармонично място. Китай даде на света да разбере и многократно подчертава ангажимента си към пътя на мирното развитие, защото ние искаме да покажем нашата искреност в следването на мирното развитие, а също и да вдъхновим повече страни да се присъединят към нас по пътя към мирно развитие. Ако повече страни направят това, изграждането на един хармоничен свят на траен мир и общ просперитет няма да бъде далеч във времето. И ако светът, в който живеем, става все по-хармоничен, китайският път на мирно развитие също ще става по-гладък и стабилен. В този смисъл ангажиментът за пътя на мирното развитие и изграждането на хармоничен свят са взаимнозависими, взаимно се подкрепят и не може да бъдат изкуствено разделени.

 

10. Ще доведе ли китайският път на мирно развитие до желания резултат?

 

Да, ще доведе. Светът може да забележи, че през последните 30 години ние опровергахме историческото правило, според което нововъзникващите икономически сили неизбежно трябва да преминат по пътя на заграбване, агресия и съперничество за хегемония. Ние открихме изцяло нов път във времето на глобализацията – пътя на мирното развитие чрез упорита работа, мъдрост и взаимноизгодно сътрудничество. Напредъкът на Китай в петте години на 11-ата петилетка (2006–2010 г.) доказа още веднъж, че пътят на мирното развитие ще доведе до по-добро бъдеще. През последните пет години общата национална мощ на Китай продължи да нараства; той участва в международното сътрудничество в широк спектър от области; неговата международна известност и влияние се увеличиха забележително; отношенията с другите страни се задълбочиха и неговите дипломатически усилия постигнаха голям успех.

През тези пет години, под мъдрото ръководство на ЦК на Партията и на Държавния съвет, ние работихме за общите интереси на развитието, имайки предвид нашата основна задача, използвахме старателно различни възможности и се справихме с различни предизвикателства. Ние бяхме домакини на големи събития, преодоляхме кризата, насърчавахме развитието и си изградихме добър имидж. Ние подпомагахме реализирането на интересите на Китай и направихме нови големи крачки в дипломатическите си отношения. Централният комитет на ККП свика успешно заседание, посветено на външната политика. По време на срещата, на базата на цялостно и задълбочено разбиране на развитието и промените във вътрешната и международна среда, централното партийно ръководство подчерта, че отношенията на Китай с останалия свят са преминали през исторически промени. Бяха формулирани множество важни стратегически идеи за международните отношения, които ще ръководят нашата дипломатическа работа по пътя на научнообоснованото развитие, като например цялостно разглеждане на вътрешното и международното положение, ангажиране с пътя на мирното развитие и изпълнението на стратегията за отваряне към света с цел взаимна полза, взаимнопечелившо сътрудничество и изграждане на хармоничен свят на траен мир и общ просперитет.

През последните пет години ние внимателно следихме вътрешното и международното положение, проведохме дипломатическа работа във всички области и полагахме усилия за създаване на мирна международна среда и благоприятни външни условия за модернизацията на Китай. Ние постепенно и стабилно развивахме отношенията на Китай с водещите държави, със съседните и развиващите се страни, развивахме всестранно приятелството и сътрудничеството и с другите страни в света. Ние активно осъществявахме многостранна дипломация и дипломация на срещи на върха, Партията и държавните ръководители обявиха основните ни политики и позиции по много въпроси и ние активно участвахме в сътрудничеството за преодоляване на международната финансова криза и в усилията да се даде тласък на реформата на международната икономическа система. Ние играхме изключително конструктивна роля в справянето с промените на климата и с други глобални проблеми. Интегрирахме стратегиите за привличане на чужди инвестиции в Китай и за инвестиране от Китай в чужбина, енергично осъществявахме икономическо и търговско сътрудничество с други държави,  предприехме адекватни действия за справяне с кризата в национален план, за поддържане на стабилност, насърчаване на развитието и трансформиране на модела за икономическо развитие. Ние използвахме добре шансовете на домакинството на Олимпийските игри в Пекин, на 60-ата годишнина от създаването на Китайската народна република, Експо-2010 в Шанхай, Азиатските игри в Гуанджоу и други големи събития, за да засилим публичната дипломация, хуманитарния обмен и да изграждаме имиджа на Китай като културно напреднала, демократична, отворена, прогресивна и отговорна голяма държава, имаме повече нови приятели от страните в целия свят, задълбочаваме дружбата със старите си приятели, активно насочваме международното обществено мнение и спомагаме за изграждането на „меката сила" на държавата. Ние твърдо отстоявахме суверенитета и сигурността на страната, решително противодействахме на сепаратистки и саботажни дейности и активно участвахме в международното сътрудничество в областта на нетрадиционната сигурност. Ние се придържахме към принципа, че човекът е в основата на всичко, поставихме дипломацията в услуга на хората, опазвахме законните права и интереси на китайските фирми и граждани в чужбина, осъществихме много международни спасителни и мироопазващи операции. Ние разширихме нашите общи интереси с другите страни чрез широко сътрудничество и насърчавахме общото взаимноизгодно развитие и съвместен прогрес. Ние работихме също така енергично за изглаждане на конфликти, различия, подозрения и недоразумения чрез различни форми на стратегически диалог и политически консултации.

Практиката доказва, че следвайки политиката на реформи и отваряне към света, ние вече сме в синхрон с тенденцията на глобализация на икономиката.

Чрез мирно развитие и международно сътрудничество изграждаме приятелски партньорства с други страни и успешно се справяме с различни проблеми и разногласия, играем конструктивна роля в международните отношения, насочваме развитието на международния ред в справедлива и разумна посока. По този начин ние ще можем да проправим пътя на мирното развитие в съответствие с тенденциите на времето и колкото повече вървим по него, толкова по-широк и светъл ще става той.