След основаването на Китайската народна република през 1949 г., са били формулирани четири Конституции през 1954, 1975, 1978 и 1982 г. Настоящата Конституция, обнародвана през 1982г., включва предисловие и четири глави: "Основни принципи", "Основни права и задължения на гражданите", "Държавно устройство" и "Национален флаг, национален герб и столица", с общо 138 члена. През 1988, 1993 и 1999 г. Общокитайското народно събрание приема поправки и внася изменения и допълнения към някои членове на Конституцията.

Конституцията гарантира основните права и интереси на гражданите, включително правото да избират и да бъдат избирани; свобода на словото, печата, събранията, създаването на организации, организиране на шествия и демонстрации; свобода на вероизповеданията; лична свобода и уважение на човешкото достойнство, неприкосновеност на жилището; свобода на личната кореспонденция; свобода да критикуват и внасят предложения по адрес на всички държавни органи и служители, както и право да контролират тяхната работа; право да се трудят и почиват и право на материална помощ от държавата и обществото, когато остареят, разболеят се или изгубят трудоспособността си; право на образование и свобода да се занимават с научна дейност, литературна, художествена или друг вид артистична дейност.

Правната система на Китай включва закони от седем категории: Конституцията и свързаните с нея закони, граждански и търговски закони, административни закони, икономически закони, социални закони, наказателен кодекс и процедурни закони и процедурни закони за тъжби. От 1979г. изграждането на съдебната система в Китай се развива бързо и всестранно. До края на 2001г. в политическата, икономическата и социалната сфери са били приети повече от 400 закона и съдебни разпоредби от ОСНП и неговия Постоянен комитет, около 1 000 административни закона и разпоредби от Държавния съвет и повече от 10 000 местни закони и разпоредби от местните народни събрания. Днес Китай разполага със сравнително завършена правна система.