Китай е една от четирите страни на света с най-древна цивилизация с хилядолетна история. Със собствената си кръв и пот, и  със силата на волята си, обикновеният народ е изградил изключителната китайска архитектурна култура. Древната архитектурна традиция  на Китай е с най-дълга история, има най-пълно завършена архитектурна система в света, която включва всичко – от единични обекти до сложни комплекси, планове  на градове, декоративни градини и др., които заемат челно място в световната история на архитектурата. Китайското строителство по неповторим начин въплъщава архитектурната идея за “единството на света и човека”.

Вследствие на културните различия, на света са съществували седем самостоятелни древни архитектурни системи. Някои от тях са прекъснали съществуването си рано, разпространението на други не било голямо, резултатите и влиянието им също били сравнително ограничени, например, архитектурата на Египет, древна Югозападна Азия, древна Индия, Древна Америка и др. Само архитектурните системи на Китай, Европа и ислямските страни са признати за трите големи архитектурни системи в света. Китайската и европейската архитектурна традиция са просъществували най-дълго без прекъсване, имали са най-широко разпространение, техните достижения са най-високи.

В основата на китайската архитектура стои китайската култура, основната част от която е културата на ханската националност, която се е запазила като основна от началото до края на предългия процес на развитие, който продължава от първобитно-общинния строй до епоха Хан. В зората на първобитния строй, първобитните хора вече използвали естествените скални пещери за жилища, или си правели подобни на гнезда жилища на дърветата. Към края на първобитно-общинния строй, на север, нашите предци започнали да изкопават дупки в льосовите пластове, после използвали дървени греди и кирпич, за да оформят отделни пещери или плитки пещери, докато постепенно излезли на повърхността. В южен Китай се появява дървено строителство в стил Ганлан.

След възникването на класовото общество по време на епоха Шан, вече е имало сравнително развита техника за трамбоване на почвата, построени са съответни по размери големи дворци и гробници. През  Западна Джоу и Пролети и есени, управляващата класа построява много градове, в които дворцовия комплекс е централен. Първоначално простата дървена конструкция, след Шан и Джоу се превръща в най-важния метод в китайското строителство. След влизането си в употреба, керемидите разрешават проблема за изолацията на покривите, това е важен етап в напредъка на китайското строителство.

Днес, китайското строителство има уникален принос в модерните световни тенденции, като едновременно носи духа на съвремието и специфичните китайски характеристики, а също така слага на плещите на съвременните китайски строители една неотложна и свещена мисия.