В центъра на китайската архитектура стои китайската култура, най-важна част от която, е културата на ханската националност, която  служи за основа по време на целия предълъг период на развитие. Той може да се раздели на няколко големи етапа, например,  от Шан - Джоу (17 в. пр.н.е. ~ 11 в. пр.н.е.) до Цин - Хан (221 г. пр.н.е. – 8 г. н.е.) продължава етапът на възникване и развитие, през Цин и Западна Хан са достигнати най-големи успехи; целият етап от Уей до Суй, Тан и Сун е етап на върхово развитие и високи достижения, през времето от разцвета на Тан (618 г. н.е.  ~ 907г. н.е.) до Северна Сун (960г. ~ 1127г.) е време на  дори по-големи достижения, това е вторият етап на върхово развитие; от Юен до Мин-Цин продължава основният и завършващ етап, времето преди Мин до разцвета на Тан (1368г. ~ 1644г.) е третият върхов етап. Може да се забележи, че всеки върхов етап съвпада с период на силна и обединена държава, продължителен мир и културен обмен; в същото време се отразяват всички особености на тенденциите и културите на съвремието.

По време на династия Цин (221г. пр.н.е. ~ 206г. пр.н.е.) територията на Китай е обединена, но за кратко, въпреки това строителството е в невиждани дотогава мащаби. Използвани са били стотици хиляди хора за строителството на пътища, Великата китайска стена, Двореца Афан, гробницата на Циншъхуан. Циншъхуан построил двореца Сиенян, дворци подобни на дворците на Шестте династии, по време на периода Воюващи царства обединил техниките и традициите на строителство на всички царства, те дали началото на стила на строителство на обединения Китай.

От Тан (8 в.н.е.) факторът на претопяването и асимилацията на външните култури постепенно оформил цялостната архитектурна система, довел на бял свят невиждан дотогава впечатляващ архитектурен стил. Композицията и външният вид на древните китайски дворци, храмове, резиденции и др. придобили завършеност. Установен бил и стила на мебелите – Гаодзуо. По време на периода Пет династии Десет царства централизираната държава се разпада, сред Десетте царства са  Южна Тан, У Юе, Ранна Шу, Късна Шу, в които обаче се запазва сравнителна стабилност, строителството продължава да се развива и то продължава да оказва влияние чак до началото на династия Северна Сун.

Династия Мин и династия Цин са двата последни периода от феодалния строй в Китай. Най-значимите образци на древното китайско стъроителство, които са запазени до днес, са именно от времето на тези две династии. В сравнение с достиженията на строителството през династиите Тан и Сун, строителството от времето на Мин и Цин не е толкова креативно, стилно и декоративно. Но най-забележителните образци на древното китайско строителство все още могат да бъдат открити в плановете на градовете, построените дворци и градини. Местните особености и многонационалния характер на строителството през тези две династии достига голямо развитие.

В китайската архитектура се отделя особено внимание на хармонията на композицията. Елементите на композицията често строго следват законите на симетрията, но понякога елементите се съчетават свободно. И в двата стила са особено важни хармонията, непретенциозността, изразителността и в същото време – високите естетически изисквания. Но тъй като всички династии са различни, различни са и тенденциите им в разбирането за красивото, които могат да се използват като ярки символи на древната китайска архитектура.