Опростяването на йероглифите всъщност следва историческото развитие на част от йероглифите, което никога не е прекъсвало. Особености на този процес са “налагането на популярната употреба”, а също така и налагане на постепенно възприетите и формираните от хората йероглифи в процеса на дългата им употреба.

В съвремеността, с надигането на демократичната революция, необходимостта от опростяване на йероглифите непрекъснато нараства и се превръща в социална тенденция. Първи изказва идеята за въвеждане на опростени форми на  йероглифите педагогът Лу Гуйкуй, през 1909г. в “Педагогическо списание” той публикува статия, озаглавена “В общото образование трябва да се въведат народните форми на йероглифите”. След “У Съ” (Движението 4 май), огромни заслуги за опростяването на йероглифите има ученият Циен Сюентун. През 1922г. той, заедно с Лу Дзи, Ли Дзинси и Ян Шуда, публикува “План за намаляване на броя на чертиците на йероглифите в употреба”, в който пропагандират за това, опростените форми, които в миналото са се използвали само в общуването между обикновените хора, да се стандартизират и да се използват във всички официални книжни стилове. Предложеният план бил възприет и имал голям социален отзвук. През 1932г. тогавашното Министерство на образованието обнародва “Речник на най-често използваните думи в стандартния език”. През 1934г. Циен  Сюентун се заема с изготвянето на чернова на “Списък на опростените форми на йероглифите”, в който са включени 2400 йероглифа. През 1935г. отделът по образованието на Нанкинското правителство публикува “Първият списък на съкратените форми на йероглифите”. А в историята на китайското образование, публикуването на съкратени форми на йероглифите от правителството е акт с огромно значение. Същевременно и Лу Дзи издава “Речник със съкратените форми на йероглифите”, “Списък с най-често употребяваните опростени йероглифи”, “Списък на опростените йероглифи” и др.

През 1949г., когато е провъзгласена Китайската народна република, делото за опростяването на йероглифите получава и вниманието на правителството, навлиза във време на създаване на организации, събиране на ръководни кадри, подреждане и публикуване. През 1950г. отделът по образованието на Централното народно правителство съставя “Регистър на най-често употребяваните опростени йероглифи”. През 1951г. Подготвителната комисия на Китайския комитет за реформиране и изследване на писмеността съставя “Първия сборник с опростени йероглифи”, в който са включени 555 йероглифа. През 1954г. Китайският комитет за реформиране и изследване на писмеността съставя “План за опростяване на йероглифите (проект)”. На 31 януари 1956г. във вестник “Женмин жъбао” официално е публикуван “Планът за опростяване на йероглифите”. През 1964г. е издаден “Общ списък на опростените йероглифи”, който включва 2261 йероглифа с пълни форми и 2235 йероглифа с опростени форми. До онзи момент е изминал половин век от началото на движението за опростяване на формите на йероглифите, едва тогава опростяването постига реални резултати.